78. САМОПРОДАВНИЦА

Изгревът постепено се заселваше, не само от приятелите софиянци, но и такива от провинцията. При това положение, въпроса с продоволствието беше също важен. Ние разбирахме добре неудобствата за разрешаването на този въпрос само от магазините в града, които отстояха на не по-малко от три километра. Но с такава стопанска дейност, нямаше нито един от нас да се е занимавал. Пък и създаването на един магазин, предимно с бакалски стоки, поради все още малкото хора, не можеше да намери своето оправдаване. Но ето дойде разрешението, оригинално и може би единственото в света. Още с първите заселници на Изгрева, дойдоха да живеят и двама братя, дошли някъде откъм Новозагорските села, братята Павел и Славе. И двамата бяха крайно предани към делото, идеалисти младежи с един чист стремеж към новото, идейното, духовното, стремеж към истинското Братство. Павел, по- големият, с остър практичен ум, в едно малко отделение на дървената си къщичка, в която те живееха, беше обзавел малко магазинче, с най- необходимите продукти, хляб, захар, сирене, растителни масла, сол и други от този дял. В магазинчето така да го наречем, нямаше продавач или въобще човек или каквато и да е била контрола. Всеки, който иска да си купи нещо, сам си го вземаше, отмерваше го на везната, която имаше на една масичка, пресмяташе стойността на продукта по окачения ценоразпис и оставяше парите по тъй направената сметка. Това магазинча той го нарече „Самопродавница". Това беше в истинският смисъл на думата, магазин за самообслужване. Гледах и се радвах на смелата и оригинална идея на брат Павел. Обичах да разговарям с него, пък и в уреждането на Изгрева, той всякога с радост се отзоваваше за всяка работа. Занимаваше се между другото и с поправка на обуща. Един ден го запитах за самопродавницата, най-вече дали му излиза сметката.

С топла детинска усмивка, той ми отговори: „Излиза, излиза, покрива се таман сметката".

По-късно, когато още много други братя и сестри си построиха къщички и се заселиха тук, поддържането вече на един продоволствен магазин, можеше да намери своето оправдание. Един по-предприемчив, запознат с продоволствените проблеми брат, който вече си беше построил и къща по-солидна, зидана, обзаведе и по-добре, и по-пълен продоволствен магазин, като за тази цел посвети и цялото си време. Така продоволственият въпрос беше разрешен.